Автор: Зорница Митин
Той е:
Любомир Мечев, с икономическо образование - специалност Международни финанси и търговия от Университета в Портсмут, Великобритания.
През 2010 г. Любомир живее в Северна Испания, където за първи път разбира за пътя Камино де Сантяго (Пътят на Свети Яков) с неговите каменни пътеки, жълти стрелки, хора с раници и тояги...
Вдъхновен от маршрута, самият той тръгва по този път и изминава 800 км. пеша. Пътуването променя мирогледа за самия него, света, времето, начина, по който живеем.
Tам разбира нещо много важно – че пътят не е просто разстояние, а преживяване, което завинаги променя човека.
През следващите години Любо се връща неведнъж към пилигримските пътища, но не само като участник, а и като водач и изследовател. Изминава близо 3000 км. по едни от най-значимите маршрути в Европа - Камино Де Сантяго в Испания, Рота Висентина в Португалия и Виа Франсингена в Италия и др.
„По тези маршрути много ясно видях нещо – как бавният ход променя човека и как същият този ход съживява цели региони, села и общности без много шум, без каквато и да е масовост, но с константно постоянство. И, ако трябва да бъда честен, най-важното образование в живота ми не е било в университета, а по пътя“, споделя пътешественикът.
През 2023 г. съдбата отново го връща на Камино, този път в ролята на водач на група. Там Я среща.
Тя е:
Христина Йенсен, която от чисто приключенско любопитство, жажда за знания и житейска борба решава да провери от първо лице има ли наистина нещо гнило в Дания.
И така, полека-лека, с дипломата си по Политология и международни отношения в България, днес координира проекти между Датски и Африкански университети.
Хриси казва за себе си, че е пътешественик в живота и сърцето, любопитна към света, пътуванията и другите култури.
Затова, в тежък за нея момент от живота ѝ в студена Дания, решава да извърви сама пътя на Свети Яков в гореща Испания, уповавайки се на някакви надежди.
„Търсих спокойствие, да съм със себе си и мислите си, на пътя сред природа. Да съм едновременно в покой и в движение с мен самата и разсъжденията ми“, откровена е снежната кралица.
Това, което не е очаквала да се случи, е срещата ѝ с Любо.
Преплитането на двете човешки души се оказва съдбоносно.
Крачка след крачка, стъпка по стъпка, от дума на дума не след дълго и двамата разбират, че имат много сходни интереси и възгледи за живота. Любо и Хриси осъзнават, че са пътешественици по душа и до днес са благодарни на Камино затова, че ги свързва, запознава и събира.
Те са: Любомир и Христина. След знаковата им среща на испанска територия животът ги връща ръка за ръка в България, където заедно работят в MEDICINS SANS FRONTIERS („Лекари без Граници“) в Харманли. Там тя асистира за координационните проекти, той балансира финансите и човешките ресурси на швейцарския неправителствен клон у нас.
Това засилва връзката им както в лична, така и в професионална посока, и днес двамата заедно вървят по Пътя на Живота.
Обединяват ги сходните им ценности, възпитание, интереси, разбирания за заобикалящия ги свят. Тези общи качества бързо ги отвеждат към историческото и Библейско осъзнаване за значението на мощите на Свети Йоан Кръстител, открити на остров Свети Иван край Созопол.
Така през 2025 г. се ражда и идеята за осъществяването на проекта „Пътят до мощите на Свети Йоан Кръстител“ и създаването на едноименното сдружение.
Само по себе си това представлява невероятна възможност да се направи първият в България и югоизточна Европа поклоннически и пилигримски, културно-туристически път за хората, започващ от Малко Търново, преминаващ през Странджа планина и завършващ при мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол.
Път, който не просто се изминава, а се преживява.
П.п.: След общото си решение да изградят пилигримския маршрут, у Хриси и Любо се пораждат скромни човешки блянове...
Тя, въпреки датското си жителство, мечтае родната ѝ България да бъде нещо повече и по-различно от асоциациите на чужденците с „пиянския туризъм“ и Слънчев бряг. Страната ни да бъде много по-значима и сравнима с онези, в които има пътища като Камино в Испания.
Той, макар и непрекъснатото си движение по света, копнее България да бъде видяна под друга светлина и най-сетне достойно да бъде поставена на картата на поклонническите маршрути. Защото страната ни има пълното право да се гордее с факта, че има какво да разкрие на света от страниците на своята великолепна природа, културни традиции и духовни корени.
