В първата част на етапа предстои продължително спускане до р. Велека. Покрай пътя могат да се посетят параклис св. Илия и аязмите св. Петър, св. Троица и св. Петка. След края на с. Стоилово се открива красива гледка към историческата местност Петрова нива и долината на р. Велека. Пресичането на р. Велека става през брод (мост няма), което е възможно и безопасно, когато водата е малко. През зимните месеци, когато водата е повече и по-студена преминаването й е трудно.
След реката се излиза на обширната крайречна поляна в м. Велешки колиби, където някога е имало село - с. Велека. От тук в ляво може да се отиде до м. Петрова нива, а в дясно е красивият параклис св. Богородица. В края на поляната маршрутът пресича другата голяма река в Странджа – р. Младежка също през брод. И тук няма мост и тук понякога пресичането е трудно. Оттатък реката са изоставените постройки в м. Тракийски лагер - някогашната почивна станция „Странджа“, собственост на Съюза на тракийските дружества в България.
От тук започва втората част на етапа – продължително, но плавно изкачване към с. Заберново. В началото се минава покрай красивата Жекова чешма с малък кът за отдих, а малко по-нагоре има още едно място за почивка и разклонение към параклис Боже име. В местност Тулпан, където някога е било с. Заберново, има разклонение в ляво към Вековното дърво, а в дясно – към параклис св. Георги. Малко по-нататък се достига до разклонението към с. Визица, от където продължава третият етап на маршрута. До с. Заберново остава съвсем малко.
Вековното дърво
местоположение: отклонение от маршрута 150 м (около 0:05 часа) (жълта маркировка)
Това е най-старото дърво в Странджа - почти 1000 годишен дъб благун, а в съседство има изграден масивен заслон с камина.
Параклис св. Илия
местоположение: в едноименната местност – отклонение от маршрута 250 м (около 0:05 часа) (синя маркировка)
Построен е преди повече от 200 г., но в средата на миналия век се е саморазрушил. През 1985 г. е построен сегашния параклис на няколко метра от стария, като наскоро е отново ремонтиран. Наскоро жители на с. Стоилово възстановиха с автентични материали част от старото манастирче. Аязмото му се намира на 80 м северно, като в днешно време там има чешма, построена през 1946 г, а от скоро и голям навес.
Параклис св. Богородица
местоположение: в м. Велешки колиби
Изграден е през 19 век на мястото, където преди е била едноименната църква на съществувало в миналото село Велека, преселило се по-късно в днешното село Стоилово. В средата на миналия век ловната дружинка от с. Стоилово построяват чешма на мястото на аязмото. Самият параклис е бил в окаяно състояние, дори са гледали прасета в него. Преди години Стоян Бахатуров от с. Заберново едвам оцелява по време на риболов в района и заръчва на сина си Иван да възстанови параклиса. Днес там има голям навес, където се чества празника.
Гледка към историческата местност Петрова нива

р. Младежка - в края на обширната крайречна поляна в м. Велешки колиби

Жекова чешма с малък кът за отдих
Следвай основната маркировка на Път до мощите на Св. Йоан Кръстител, обозначена в бяло-жълто-бяло, както и обозначителните пирамиди. Ако искате да се отбиете до посочените забележителности, следвайте табелите обозначаващи маршрута до тях и после се върнето обратно до основния маршрут, за да продължите до с. Заберново, като следвате отново основната маркировка.

Пресичането на р. Велека става през брод (мост няма), което е възможно и безопасно, когато водата е малко. През зимните месеци, когато водата е повече и по-студена преминаването й е трудно.

Няма данни кога първоначално е построена църквата, но се знае, че е преизграждана многократно. Тук са най-старите олтарни двери в Странджа, датирани от ХVІІ в. Дверите притежават значителни художествени качества. Върху простата правоъгълна форма на вратата, дъговидно завършена в горния край, е положена въжевидна полуколонка, на върха на която е поставен кръст. Това е единствената резбарска украса на вратите, което подсказва за старинността им. Плоскостите им са изцяло запълнени с нарисувани фигури на Богородица и ангела от Благовещението.
Според легендата за основаването на с. Стоилово, двама братя близнаци - Стоил и Георги, дошли със семействата си от м. Юрта, заорали с два вола, също близнаци, мястото, където сега се намира селото. Воловете затворили кръга на браздата при Вриса в западния край на селото, където сега се намира аязмото Свети Дух. Като стигнали до там, животните издъхнали от умора. Почитането на аязмото Свети Дух, до което има столнина (дървена конструкция на която се поставят икони и се палят свещи), населението и до днес свързва със смъртта на двата вола, заорали районът е облагороден от жителите на с. Стоилово.
100 м северно от центъра на селото (жълта маркировка – около 0:05 часа)